|
|
|
|
|
|
|
- 12 юни 2015 г. от 14 часа – Тържествено събрание по случай 100 години от рождението на акад. Христо Янков Христов в Големия салон на БАН и изложба в галерия Академика.
- 2014 – Проф. дфн Марин Господинов, доц. д-р Мария Калицова и доц. д-р Малина Баева получават грамоти от БАН по повод навършването на кръгли годишнини.
- 2014 – 145 години БАН
- 2014 – 85 години навърши радетелят на приложната физика доц. Любен Младжов
- 2014 – 70 години от рождението на проф. дфн Костадинка Гешева
- 15 май 2012 – Слово рецитал на проф. дфн Никола Балабанов по случай 75 годишен юбилей и полувековна университетска дейност (1961 – 2012), Пловдивски университет
- 2007 – 70 годишен юбилей на проф. Никола Балабанов – Светът на физиката (2007) кн. 3, с. 334-335
- 2007 – 10 Юбилеен зимен семинар на младите учени и докторанти от институтите на БАН
- 2007 - 50 години Национален политехнически музей [Юбилейна сесия, София,]
- 2006 – 110 години от рождението на Георги Наджаков – Симпозиум
- 2002 – 30 години ИФТТ (1972 – 2002)
- 15 март 2002 година – 80 годишен юбилей на Малина Малчева Попова в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина от 14 часа.
- 2001 – 60 годишен юбилен д-р Валентин Георгиев
- 2000 – Най-добро постижение за 2000 година
- 2000 – Най-добро постижение по международно сътрудничество за 2000 година
- 2000 – Най-добро научно-приложно постижение за 2000 година
- 16 юли 2000 – 60 годишен юбилей на проф. дфн Веселин Ковачев
- 16 юли 2000 – 50 годишен юбилей на проф. дфн Димо Узунов
- 1999 – 110 години обучение по физика в СУ “Климент Охридски” и 10 години дейност на катедрата Физика на кондензираната материя [Н. Мартинов, Светът на физиката, 1999, кн. 1, с. 59-62]
- 29 август 1996 – изведен спътник Интербол с апаратура, създадена в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия и в Института за космически изследвания
- 15 май 1991 – разработена комбинирана форма за центробежно леене с голям икономически ефект № 94427, патент 51285 в Института по металознание от н.с. д-р Вълко Вълков и н.с. Иван Георгиев)
- 22 декември 1997 година – 100 години от рождението на Елисавета Карамихайлова [П. Лазарова, П. Тържествено събрание по случай 100 години от рождението на проф. д-р Елисавета Карамихайлова, пионер на ядрената физика в света и основател на катедрата по атомна физика в Софийския университет и на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на Българската Академия на наките, Информационен бюлетин на БАН, бр. 13 от 22 декември 1997, с. 5-6]
- 1989 година – 90 години от рождението на Саздо Иванов [Мартинов, Н. Тържествено честване 90 годишнината на професор Саздо Иванов. – Бюлетин на ДФБ, 1989, кн. 2, с. 41-43]
- 9 юни 1986 – създаден комплекс малки стопански предприятия за системи и инсталации, НПО – Нови Искър
- 12 декември 1983 - 70 годишнината от смъртта на проф. Порфирий Иванович Бахметьев, основоположник на експерименталната физика и биофизика в България, Клуб на културните дейци, ул. Раковски № 108 [Кардашев, Ц., Приносът на школата на проф. П. И. Бахметиев в научно-техническата революция от края на ХІХ – началото на ХХ век, Научна сесия]
- 1983 – 100 години от рождението на Иван Ценов [Юбилейна научна сесия по случай 100 години от рождението на акад. И. Ценов – ФМС, 1983, кн. 1, с. 39]
- 30 юни 1982 – 50 години от откриването на неутрона, в големия салон на БАН [ИФТТ-Музей, ф. Вл. Кусев]
- август 1981 изведен в околоземна орбита изкуствен спътник на Земята “Интеркосмос – България 1300 – І” с участието на Института за космически изследвания
- 13 март 1981 – създадена НАО – Рожен, най-голямата обсерватория на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа
- 1976 – изтеглени първите в България лазерни кристали от рубин и итриево-алуминиев гранат в Института по обща и неорганична химия – БАН
- 1976 разработен оригинален фотоматериал на базата на изпарени слоеве от сребро-арсенов сулфид за изготвяне на гъвкави печатни схеми по адитивен способ в Централната лаборатория по фотопроцеси – БАН
- 1976 изградена първата в България електроннолъчева инсталация за технологично приложение в Института по електроника – БАН
- 1971 конструиран първия електромобил в България, захранван с цинково-въздушна батерия, внедрен в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток – БАН
- 1966 създадена е капилярна методика за получаване на бездислокационни кристали, първото директродоказателство за двумерния механизъм на растеж, получено в Института по физикохимия – БАН
- 26 януари 1961 – авторско свидетелство № 187 за разработен от акад. Ангел Балевски на уникален метод за леене с противоналягане с приложение в автомобилната индустрия у нас и в чужбина получено в Института по металознание
- 28 август 1961 – постановление на МС, с което от 1 септември 1961 г. Отделението за селскостопански науки на БАН преминава към новосъздадената Академия на селскостопанските науки
- 1956 създадена е Централната лаборатория по обща екология
- 1956 създадена Централна лаборатория по висша геодезия – БАН на базата на едноименната секцията към Техническия институт
- 1954 излиза поредицата “Извори за българската история”, изд. БАН
- 1951 начало на създаването на библиотечна мрежа при БАН
- 1948 създадена секция “Геодезия” към Техническия институт при БАН
- 1946 създаден Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН
- 1941 създаден първият опис на научни архивни материали (азбучен, предметен и географски каталаг); азбучен каталог на периодичните издания в Библиотеката на БАН
- 1941 библиотечният фонд на БАН е евакуиран в село Бистрица поради бомбардировките на София.
- 1936 открита читалня с 32 места в Библиотеката на БАН, благодарение на дарението на професор Стефан Панаретов
- 1934 излиза “Документи за българската история” (1934 – 1951), продължена в “Извори за българската история” (1954)
- 13 юни 1926 – избран проф. Любомир Милетич за председател на БАН (1926 – 1937)
- 27 май 1926 – положен основният камък на новата сграда на БАН
- 1921 създаден Археологическия институт с музей при БАН
- 6 март 1911 – обявена тържествено в Славянска беседа преобразуването на БКД в БАН
- 13 февруари 1911 – избран първия Управителен съвет на БАН под ръководството на Иван Евстатиев Гешов, действителен член и председател на БАН (1898 – 1924)
- 1911 – въведено депозиране в Библиотеката на БАН на трудове на всички членове на Академията и на отпечатъците им
- 1906 “Български старини” (1906 – 1945), изд. БАН. От кн. 4 (1914) е Научна поредица от монографии, представляващи научен принос в изследването на историческото минало