ВИКТОР ВРАНСКИ – Физици

Начало

Физици

Фондове

Дарители

Изложби

Конгрес2016

Симпозиум

Юбилей

Новини

Видео

Литература

Връзки

Услуги

Книжарница

Мемоари

Създаден 20.12.2010
Променен 29.7.2016

Биография
ВИКТОР КАЛЧЕВ ВРАНСКИ
(15.08.1914 – 1990)

Роден:

Виктор Врански е роден в София [1].

Обучение:

Завършва физика в СУ (1937).

Специализира спектроскопия в Карловия университет в Прага (1939). Подготвя докторска дисертация в Спектроскопския институт на Карловия университет под ръководството на В. Долейшек, но я защитава в СУофийския университет (1942) с консултант проф. Георги Наджаков и рецензенти д-р Елисавета Карамихайлова и Русчо Райнов [2].

Научни изследвания:

Работи в областта на рентгеноскопията и биофизиката на мембраните.

Професионален опит:

Работи като асистент във Физическия институт на СУ (07.1939 – 05.1943), в Катедрата по рентгенология и радиология към Медицинския факултет на СУ (05.1943 – 07.1947) и във Физическия институт при БАН (07.1947 – 1948).

Създава Централната лаборатория по биофизика към Висшия медицински институт (1962 – 1968).

След пенсионирането си създава Лаборатория по биофизика в Университета в Хавана, Куба (1979 – 1981).

Преподавателска дейност:

Чете физика в Агрономическия факултет и във Факултета по хранителна промишленост.

Основоположник на физическите катедри в Медицинския факултет на Пловдивския университет (1948 – 1953), във Факултета по механизация и електрификация на селското стопанство при Селскостопанската академия в София (1953 – 1955), в Агрономическия факултет на Селскостопанската академия (1955 – 1962).

Титуляр на Катедрата по физика в Селскостопанската академия (1968 – 1974) и на Катедрата по медицинска физика и биофизика във Висшия медицински институт в София (1974 – 1979).

Работи като хоноруван професор във Висшия медицински институт във Варна (1981 – 1982) и научен ръководител на Палатата на физиката, създадена в Казанлък с участието на Дружеството на физиците (05.1982 – 01.09.1985).

Използвана литература:

А. Петракиев, Почина проф. д-р Виктор К. Врански, Бюлетин на ДФБ (1990) кн. 2, с. 49
Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, (Изд. М. Дринов, София, 2008) с. 186

Начало