|
Мемоари
Създаден: 25.11.2010
Променен: 2.12.2016
|
|
Биография
ЕВГЕНИЙ ИЛИЕВ ЛЕЯРОВСКИ
(05.07.1933 – 23.04.1999)
|
Роден: Евгений Леяровски е роден в София
Обучение:Завършва Висшия химико-технологичен институт в София (1957). Изучава английски, руски, френски и полски език
Специализира в областта на физиката и техниката на ниските температури в Института по физически проблеми на АН на СССР (1965 – 1966)
Професионален опит:
Работи в Химическия комбинат в Димитровград (15.05.1957 – 15.12.1957 и в Металургичния завод в Перник (15.12.1957 – 27.08.1959).
Евгений Леяровски е назначен за старши инженер в производствения отдел за ниски температури във Физическия институт при БАН (27 август 1959 – 01.12.1966). Отделът е създаден през 1958 година и за него е доставена инсталация за течен азот от СССР и е построена сграда за лабораторията. Една година по-късно Е. Леяровски с помоща на един майстор специалист пуска инсталацията в действие (октомври 1960).
Определен е за временен ръководител на лабораторията по "Ниски температури с производствен отдел", създадена с решение на Бюрото на Президиума на БАН на 5 юни 1963 година с протокол 20/63, т. 9., утвърдено от Президуима на БАН, протокол 4, т. 3 от 26 юли 1963 година.
Избран е за научен сътрудник ІІ степен (01.10.1966) и за н.с. І ст. (1968).
В Института по физика на твърдото тяло е избран за старши научен сътрудник ІІ степен (20.12.1971) и за ст.н.с. І ст. (17.11.1987)
Ръководи сектора по Магнетизъм и ниски температури (от 1972).
Бил е научен секретар на Физическия институт (1969 - 1970) и на ИФТТ (1980 – 1988), заместник-директор (1988 – 1991) и председател на Научния съвет по физика на кондензираната материя (1992 – 1994).
Е. Леяровски е един от създателите на Международната лаборатория за силни магнитни полета и ниски температури във Вроцлав, Полша. Той е бил пълномощник на БАН (1963 – 1983) в съвета на лабораторията (от 1968) и неин заместник директор (1974 – 1978). Бил е член на секцията по ниски температури на Европейското физическо дружество
|
|
|
Изследвания:
Чрез термодинамичен и газодинамичен анализ доказва възможността за построяване на цикъл за втечняване на хелий с два турбодетандера. Изработва подробна схема на цикъла и конструкция на турбодетандера. Създава нискотемпературен високоскоростен турбодетандер, внедрен в криогенни устройства за втечняване на неон и хелий, в апаратура за разделяне неон-хелиева смес, неон-хелиева линия за ядрени реактори и др.
Разработва и патентова три метода за разделяне на неон и хелий от въздуха, един от които е внедрен в АТ Завод в Стара Загора.
През 1965 година със М. Захариева и С. Бранекова изследва адсорбцията на хелий и неон върху твърди адсорбенти (активен въглен, силикагел, алумогел) в температурния интервал от 64 до 90 градуса Келвинови. Получава интерполационни емпирични уравнения доказвайки че същестува линейна зависимост между коефициентите в изотермата на Фройндлих и температурата (Т).
През 1966 година анализира на цифровата изчислителна машина "Минск" работата на центростремителен турбодетандер, независимо от характера на работното тяло. Намира най-подходящата геометрия на проточната част, която обезпечава най-висок коефициент на полезно действие и най-ниска изходна температура.
Създава микротурбина, въртяща се на газови лагери, вакуумен криоагрегат и криомагнит, азотен рефрижератор работещ устойчиво в температурния интервал от 80 до -300 градуса по Келвин и охлаждане 2000 – 2500 ккал/час.
Създава калибровка за термометри за ниски и свръхниски температури в интервала от 1,5 до 30 градуса по Келвин (на базата на радиосъпротивления "Ален – Бредли") и под 1 градус по Келвин до 0,25 градуса Келвинови на базата на съпротивление "СПИР"
Награди:
Значка на ДКНТП за принос в техническия прогрес (1968).
Значка заслужил изобретател (1969; 1985).
Значка за отличник на БАН (1973)
Присъден му е сребърен медал за заслуги за развитие на Полската академия на науките (1979).
Носител е на два златни медала от световни салони за изобретения, патенти и технически новости в Женева (1973) и Брюксел (1975)
Publications:
Има над 100 публикации и 18 патента.
- Авторско свидетелство № 10549, кл. 17д (1) 25 май 1964 "Метод и инсталация за втечняване на хелий"
- Авторко свидетелсвто № 5548 кл. 17д (1) 2 юли 1965 "Метод за втечняване на неон и втечнител с турбодетандер"
- Метод за втечняване на неон и втечнител с турбодетандер, Авторско свидетелство № 11836 от 15 декември 1966 г. (патентован в САЩ, Англия, Франция, ГФР, Холандия, Швеция, Швейцария и Япония)
- Е. Леяровски, Л. Цеков, М. Захариева, Нискотемпературна адсорбция на неон и хелий в статични условия, Известия на Физическия институт на БАН, 15, с. 19 (1966)
References:
- Л. Спасов, Г. Камишева (съст.), Милко Борисов за себе си и другите за него, Акад. изд. М. Дринов, София, 2008, с. 207
- In Memoriam, Светът на физиката, кн. 2, с. 181 (1999)
- Музей-ИФТТ, Фонд 18, оп. 1, а.е. 60, л. 1-12
Начало
|
