|
|
Биография
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ КУСЕВ
(22.01.1931 – 14.03.1983)
|
|
Роден:
Владимир Кусев е роден в София. Баща му произхожда от семейството на Старозагорския митрополит Методий Кусевич (1838 – 1922) от Прилеп. Майка му Теодора Фридрикс е германка.
Обучение:
Завършва физика в Софийския университет (1949 – 1954).
Научни изследвания:
Работи в областта на електрофотографията.
Професионален опит:
Назначен е в лабораторията на акад. Г. Наджаков по "Научни апарати и специални проблеми" във Физическия институт при БАН.
Избран е за научен сътрудник І степен.
Организира честване "50 години от откриването на неутрона" в големия салон на БАН на 30 юни 1982 година.
Доклад
1. Увод - Няколко исторически дати в изграждането и развитието на атомната наука и техника в НРБ
14 zkr 1955 - сключена спогодба със СССР в областта на мирното използване на атомната енергия
1956 - създаден ОИЯИ в Дубна; на специализация заминава първата група балгарски специалисти
1961 - построен първият изследователски реактор ИРТ-2000 в София
1966 - подписана междуправителствена спогодба за строителство на първата АЕЦ в Козлодуй с 4 реактора от типа ВВЕР-440; физически пуск на първия реактор 30 юни 1974 година; физически пуск на втория реактор 22 август 1975 година; физически пуск на третия реактор 1980 година; физически пуск на четвъртия реактор 1982 година; планиран ІІ-ра АЕЦ "Козлодуй" на базата на 2 реактор от типа ВВЕР-1000 до 1990 година - 5960 Мвт
1972 - създаден ВМК за реакторни физически изследвания на ВВЕР-1000 на базата на 3Р-6 в Централният институт за физически изследвания (ЦИФИ) - Будапеща
2. 20 годишен юбилей на ИРТ-2000 и неговата роля като първа атомна научно-експериментална база в България
Данни за неутронните потоци, спектрите и дозите в експерименталните канали - подвижна платформа с всевълнов брояч на неутрони;
Първи методически разработки в областта на реакторната физика и техника на неутронно-физическите експерименти - установка за автоматично измерване на разпределението на неутронно поле
ИРТ - школа за подготовка на кадри в областта на неутронната и реакторна физика - допринесли много за изграждането и научното обслужване на ядрената енергетика в България - реакторно осцилационен стенд, бърз механичен селектор (В. Христов, А. Станолов)
3. Ядрено физически и неутронно физически изследвания - основни резултати
Деление на тежки ядра - фотоделение
Оценка на неутронни константи за делящи се ядра; измерване на екранирани неутронни сечения (Н. Чиков, Н. Калинкова)
Реакции (Н. Балабанов)
Експерименти по изследване на гама-излъчването, съпровождащо нееластичното разсейване на бързи неутрони с реакторен спектър (Г. Тумбев)
Експерименти с хладни и ултра хладни неутрони - турбина (Н. Кашукеев, Г. Станев)
Неутронно физически измервания (определяне на атомния порядък на аморфни вещества и изследване на някои кристалохимични и магнитни параметри на ферити (К. Крежов, Ст. Неов, Г. Александров)
Изследвания по преноса на неутроните
Нестационарен пренос; спектри на бързи неутрони с енергия 14 МеV; числени методи и програми на реакторно физични разчети - неутронен генератор (В. Христов, А. Станолов)
Неутронно измервателни методи: неутронно коинцидентен метод (МАГАТЕ); Барометър (А. Трифонов); неутронен влагомер-плътномер (Н. Бъчварова); импулсен метод за определяне на водородо-съдържанието; неутронно активационен анализ; прагови активационни сечения (Д. Апостолов)
4. Производство на радиоактивни изотопи - радиохимия и радиационна химия - гореща камера и боксове (М. Михайлов)
5. Радиационна биология - неутронни въздействия (В. Христов)
6. Заключение - перспективи
Изложба във фоаето на БАН
І. Монографии, учебници, популярни книги, дисертации, избрани отпечатъци
ІІ. Авторски свидетелства, проспекти, портативни апарати, отличия и награди
Публикации:
М. Борисов, А. Ваврек, В. Кусев, Главни етапи в историческото развитие на физиката в България, Физика, (1981) кн. 4, с. 8–17; кн. 5, с. 4–30; кн. 6, с. 6–24.
М. Борисов, В. Кусев, А. Ваврек, Георги Наджаков и българската физика, Списание на БАН (1982) кн. 3, с. 80–87.
М. Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас, Физика (1983) кн. 1, с. 14–28.
Използвана литература:
Г. Камишева, Извори за Георги Наджаков в Музея по история на физическите науки в България, Разпространение и развитие на физическите науки в България (ИФТТ-БАН, София, 2007) с. 139-143.
Л. Спасов, Г. Камишева (съст.), Милко Борисов за себе си и другите за него, Акад. изд. "Проф. М. Дринов" (2008) с. 163.
G. Kamisheva, Museum as a source for Historical Research in Physics in Bulgaria, CP1203, International Conference of the Balkan Physical Union, edited by A. Angelopoulos, T. Fildisis, AIP (2009) p.1342-1346.
Начало
|
|
|
