Bulgarian Институт по физика на твърдото тяло
Българска академия на науките
English

Иван Гюзелев

Начало
Физици
Фондове
Дарители
Изложби
Симпозиум
Юбилей
Новини
Видео
Литература
Връзки
Услуги
Книжарница

Съюз на физиците в България
Мемоари

Създаден: 2005
Променен: 5.1.2016

Биография
ИВАН НЕДЕВ ГЮЗЕЛЕВ
(24.06.1844 – 06.10.1916)
Роден: Иван Недев Гюзелев е роден в Габрово.

Обучение:

Той е сред първите учители по физика с висше образование до Освобождението. Завършва Физико-математическия факултет на Новоросийския университет в Одеса.

Научни изследвания:

Публикациите на Иван Гюзелев са в областта на физико-математическите науки и философията. Преди 1878 година издава гимназиален учебник по физика, в който са включени първите физически формули и задачи. В областта на математиката поддържа тезата, че геометрията е опитна наука както естествознанието. Философските му трудове се разглеждат като идеалистични.

Редактира и издава списание "Задружен труд", в което помества свои оригинални статии по обществени и научни въпроси.

Професионален опит:

Преди Освобождението Иван Гюзелев е учител в Габровската гимназия (1871-1877). След 1878 година е депутат и секретар на Първото велико народно събрание (1879), министър на народното просвещение в кабинета на Петко Каравелов (1880) и председател на Върховната сметна палата.

Преподавателска дейност:

Иван Гюзелев преподава физика и математика в Габровската гимназия и създава кабинет по физика. Уредите за него Гюзелев поръчва от Австрия. Те пристигат с кораб по Дунава и са освободени с големи усилия на Свищовската митница. От физическия кабинет е запазен споменът за телеграфния апарат, който донесъл големи беди на Гюзелев. След неуспеха на Априлското въстание Дряновският манастир е разрушен, а заедно с него и част от физическите апарати. Властите конфискуват телеграфния апарат. На 9 май 1876 година Гюзелев е арестуван заедно с още 90 габровци. Като "ербап-комита" Гюзелев е затворен в отделна килия и обвинен, че е използвал телеграфния апарат за връзка с въстанниците. От Цариград идва специална комисия, състояща се от един професор по физика, телеграфен техник и правителствен чиновник и установява несъстоятелността на обвиненията. След застъпничеството на руския посланник в Цариград и ходатайството на габровци Иван Гюзелев е освободен.

След Априлското въстание за кратко Иван Гюзелев е учител по физика и математика в Лясковската семинария.

Експертна дейност:

В Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките Иван Гюзелев е избран за дописен член през 1875 година и за редовен член през 1884 година.

Награди:

Получил е ордените: "Света Ана" и "Свети Александър" V степен (1888), ІV степен (1889) и ІІІ степен (1900).

Публикации:

И. Гюзелев, Кратка елементарна геометрия, Прага (1873)

И. Гюзелев, Програми на Габровските училища, Цариград (1873)

И. Гюзелев, Ръководство към физиката, Прага (1874); 2 изд. (1895)

И. Гюзелев, Аксиомите в геометрията, Пловдив (1894)

И. Гюзелев, Основите на геометрията, София (1894)

И. Гюзелев, Теория на доказателствата, София (1895)

И. Гюзелев, Стойността на теориите във физиката, София, печ. Св. София (1901)

И. Гюзелев, Елементите на познанието, т. І, София (1904)

И. Гюзелев, Светът като продукт на познанието, София (1907)

И. Гюзелев, Елементарно ръководство по изчисление премиите и резервите при жизнезастрахованието, София (1911)

И. Гюзелев, Абсолютното съзнание, Списание на БАН, т. 64 (1942) с. 1-139

Използвана литература:

  1. Ф. С. Хаджиминева, Философското дело на Иван Гюзелев, София, изд. Антис (1997)

  2. М. Борисов, А. Ваврек, Г. Камишева, Основоположници на обучението по физика в България, изд. НП, София (1988) с. 293-361

  3. С. Арменски, Иван Гюзелев, Български математици, НП, София (1987) с. 21-24

  4. С. Арменски, Иван Гюзелев - педагог и учен (по случай стогодишнината от издаването на ръководството му по физика), Математика и физика (1973) кн. 2

  5. С. Арменски, Иван Гюзелев (по случай стогодишнината на Априловската гимназия), Математика и физика (1972) кн. 3

  6. 100 години Българска Академия на Науките 1869 – 1969, София, изд. БАН (1969) с. 175

  7. А. Бънков, Живот и философско дело на Иван Гюзелев, Принос към историята на българската философска мисъл, София, печ. Изгрев (1943)

Начало