Начало на авиацията и авиационната метеорология в България Васил Андреев Национален институт по метеорология и хидрология, БАН, бул. Цариградско шосе 66, София vassil.andreev@meteo.bg

       Пръв опит за контролиран полет с моторен апарат по-тежък от въздуха (аероплан) направили на 12.12.1903 година в Съединените американски щати братята Райт-Уилбър и Орвил. Според Райков Р. (2012) българите Константин Кънчев, д-р Никола Генадиев, Михалаки Георгиев и Васил Златарев летяли на 19.08.1892 година със сферичен балон по лек от въздуха. На 22.06.1903 година те създали команда по балонно дело, а от 20.04.1906 година, с Указ на княз Фердинанд – Въздухоплавателно отделение. Първият полет с аероплан е в 1910. В юли 1912 закупили 7 самолета и създали Аеропланно отделение. От 28.09.1914 година било създадено Аеропланно училище, закрито преди Ньойския договор. Възстановено на 15.12.1923 година като Въздухоплавателно училище то става център за учебна работа по въздухоплаване. Преместено е 1926 година в Казанлък. Годините след I-та Световна война са тежък период за българската авиация - Ньойският договор (27.11.1919) забранил България да има полети на самолети и военна авиация. От декември 1920 година има Въздухоплавателно отделение с митническо-полицейски функции. От 30.03.1922 година е закрито по искане на междусъюзническата контролна комисия, но възстановено през април 1922, а от 15.07.1924 година става Дирекция на въздухоплаването.

       Авиационните нужди налагали още изследвания за влиянието на атмосферните условия над полетите чрез създаване на авиометеорологични, медицински и авиотехнически служби. Дирекция на метеорологията (изградена 1890 – 1894 година) поради малкия си финансов и кадрови ресурс не могла да създаде авиометеорологична служба. След като комисия от Софийския университет, Военно министерство и Дирекцията създала Правилник, от 28.06.1922 година основали военна авиометеорологична Служба за времето към Отделението за въздухоплаване. Акад. Спас Вацов предложил и приели за аеролог в нея най-известният тогава наш специалист в областта Никола Негенцов. Народното събрание приело на 01.07.1925 година Закон за въздухоплаване с Дирекция на въздухоплаването и "Служба за времето” в нея. Тя създала до 1929 година 83 станции за наблюдение като основа на мрежа от синоптични станции и уникални за страната секции за предсказване на времето, климата и изпитателна с техническа станция; осигурява излитане и кацане на самолети от Луфт Ханза-Германия, Ала Литория – Италия, Аеро Флот – СССР. През 1940 – 1941година военното летище Божурище издало ? 1600 метеобюлетини за полетите. Службата помагала и другите родове войски и от 31.08.1940 е "Метеослужба на войските”. Тя имала и добър международен авторитет – член на Международната метеорологична организация, представя България в Световната мрежа от станции. До 1935г. Негенцов обучавал персонала, а в колектив или лично е написал: Учебник по метеорология (423 с); “Кратка авиационна метеорология”(1931) и 25 книги и брошури. Важни заслуги на Служба за времето са: първи специални прогнози за авиацията (1922 г.), а от 1929 и прогнози за вестниците; започва дейности по метеорологичен инструментариум и аерология. Участието й е важно за развитието на основаната в 1887 – 1894 година българска метеорологична и хидрометеорологична служба, съществено допълнила спектъра от структури и дейностите, нужни за всяка метеорологична и хидрометеорологична служба. Повече данни има в книгите на Румен Райков (2012) и Васил Васил Андреев (2008; 2014).