|
|
Биография
ЖЕЛЮ ТАНЕВ ЖЕЛЕВ
(19.04.1923 – 29.11.1988)
|
|
|
|
Роден:
Желю Тенев Желев е роден в село Свобода, Чирпанско [1].
Обучение:
Завършил е физика в Софийски университет през 1950 година [1]
Бил е аспирант (докторант) в Ленинградския държавен университет "А. А. Жданов" (1955 – 1959), където е защитил кандидатската си дисертация през 1964 година [1].
Научни изследвания:
Работи в областта на ядрената физика върху ядрената спектроскопия и свойствата на атомното ядро [1].
Професионален опит:
Във Физическия институт с Атомна научно експериментална база при Българската Академия на Науките е бил научен сътрудник (1954 – 1955), старши научен сътрудник (1964), завеждащ секция "Радиоактивност и ядрена спектроскопия" (1970) и партиен секретар [1].
В Единния център по физика при Българската академия на науките е бил заместник директор, член на научния му съвет (1973 – 1988) и председател на Съвета на партийните секретари [2].
В Българска Академия на Науките Желю Желев е бил научен секретар на БАН в продължение на 5 години. От 1985 година е председател на Академичния съюзен комитет при БАН [2].
В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН Желю Желев е бил заместник директор (1973).
В катедрата по атомна физика при Софийския униврситет е бил асистент (1950 – 1954) [1]. Избран е за професор през 1978 година [2].
В Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (Русия) е бил научен сътрудник (1959 – 1965), старши научен сътрудник (1965 – 1970), ръководител на научната група по "Магнитна ядрена спектроскопия" (1964 – 1970), заместник началник на отдел по "Ядрена спектроскопия и радиохимия (1966 – 1968) и заместник директор на Лабораторията за ядрени проблеми (1968 – 1970) [1].
Съюзен живот:
Желю Желев е бил заместник председател на Дружеството на физиците в България и негов почетен член [2].
Награди:
Медали: "Сто години БАН" (1969); "25 години народна власт" (1969) [1].
Желю Желев е лауреат на Димитровска награда през 1984 година [2].
Публикации:
Ж. Желев, Л. Митрани, Н. Василева, Измерване броя на въздушните йони в работни помещения, Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет, т. 48, 1, ч. 1, с. 239-245 (1954)
Ж. Желев, Н. Йорданов, Л. Митрани, Относно абсолютната геологическа възраст на магнетит от Витоша, определена по хелиевия метод, Известия на Химическия институт, т. 5, с. 103-112 (1957)
Ж. Желев, Върху радиоактивността на българските изворни води, Известия на Физическия институт с АНЕБ при БАН, т. 9, кн. 1, с. 111-120 (1961)
Ж. Желев, И. Петков, Русско-Болгарский словарь по ядерной физике и технике, Москва (1965) 424 с.
Използвана литература:
Желю Тенев Желев, В: Сто години БАН (1869 - 1969), София, Изд. БАН (1972) с. 206-210
Желю Танев Желев, Бюлетин на Дружеството на физиците в България, кн. 1, с. 48 (1989)
Начало
|
|
|
