Д-р Мстислав Курчатов живее от 1911 до 1995 г. От 1921 до последният си ден е бил в София. Той е химик, автор на 101 труда, някои в съавторство. Има докторат, монография, три свидетелства за изобретения.

       Издателство “Наука” в Москва в три тома даде научната продукция на ядреният физик академик Игор Курчатов. Той разработва конструкциите на ядрения реактор.

       Наблюдението за модел на индивидуално-генетическият реалитет при братовчедите Курчатови представлява интерес за подобието между родствени личности, геномът им на проявили се в науката и имаме основания да подредим в съпоставителен план и други още известни индивиди с подобие при прояви на посветени на науката. Подреждаме главно индивидуалности с известни и значими оценки и за братя и братовчеди.

       Уникалните генетически качества на таланта заслужават внимание. В българската литература съществува термина “академично братство”. Този модел със социогенетически измерения до сега не е обсъждан. Тук само при изреждането на нашите случаи се налага оформяне на моделът.

       Братята академици Методий и Кирил Попови, първият е биолог, а вторият математик. Владимир и Емил Георгиеви са филолози. Академик Евгени Каменов и чл.кор. проф. Боян Каменови – първият е икономист, а вторият геолог. От Съветската научна традиция са известни академиците Николай и Сергей Вавилови. Моделът е уникален. Също се отнася до Рой и Жорес Медведеви, мислители с широк профил, лондонски днес руснаци.

       За Игор Курчатов има биографични данни в две различни издания в поредицата “Жизнь замечательных людей”.

Ключови думи: Мстислав Курчатов, Игор Курчатов

Начало