Съюз на физиците в България
Bulgarian English
По повод 120 годишнината от рождението на академик Георги Наджаков
НАЧАЛО
ПЪРВО СЪОБЩЕНИЕ
2 и 3 СЪОБЩЕНИЕ
РЕЗЮМЕТА
ПРОГРАМА

Р Е З Ю М Е

Галилей и Кеплер
от средновековието към модерността на ХХ век

Иван Тодоров
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Българска академия на науките
Михаил Бушев
Институт по физика на твърдото тяло, БАН
ivbortodorov@gmail.com

       Героизираният разказ за ролята на Галилей в науката силно изопачава истината.

       Галилей, професор в Падуа, е на 33, когато, през 1597 година, в писмо до Кеплер, за първи път пише, че "отдавна възприел идеите на Коперник". Той току що е получил ранната книга, Mysterium Cosmographicum, на 26-годишния учител в Грац и от предговора й е разбрал, че има работа с поклонник на Коперник. Трябва да минат още 13 години и да възпроизведе холандския телескоп, преди Галилей да оповести със Sidereus Nuncius своите възгледи и да ги подкрепи с откритието на спътниците на Юпитер (наречени звезди на Медичите, в чест на неговите флорентински покровители.) Даровит писател и блестящ полемист, Галилей преуспява в пропагандирането на своите възгледи – и в създаването на врагове. И двете, заедно с последвалия прословут процес срещу него, допринасят повече от научните открития на епохата за това, което наричаме научна революция.

       Галилей, отблъснат от мистицизма на Кеплер, така и не прочита книгите му. Той не възприема елиптичните орбити (Astronomia Nova, 1609), въпреки че Чези му пише за тях. Те го отблъскват като деформациите на художниците-маниеристи. Знаменитият Диалог (1632) не споменава законите на Кеплер (нито наблюденията на Брахе). Главният научен принос на Галилей идва от неговия често пренебрегван "ранен период" – първите 45 години (до Вест от звездите). Той възприема бързо: от по-старши колеги и събеседници, от записани лекции. Идеите му еволюират – с водач Архимед: от лоста и везната, през закона за падане на телата и движение по наклонена равнина към закона за инерция и принципите на механиката. Той ги публикува едва на 74 години в Математични беседи за две нови науки през 1638 година.

       Изкуството да рекламираш своите постижения, което Галилей владее, съпътства и успеха в съвременната наука. Учени подобни на Кеплер, посветили се с мистична вяра и търпение на опити да разкрият тайните на мирозданието, не са на мода. Само късният Паули, с цялата си репутация на строг рационалист, се опитва да търси вдъхновение (или "инстинкт на въображение") в архетиповете на Кеплер.

       Идеите и откритията на Галилей (1564 – 1642) и Кеплер (1571 – 1630) във физиката, астрономията и математиката съставят началните крачки в теорията на относителността – специална и обща – на дискретното описание на атомните структури, на екзотичното кондензирано състояние – квазикристали, на идеята за архетипа в психологията на К.Г.Юнг, какато и на освободената от Аристотеловата догматика методология на природознанието. Това е ярко изразено в творчеството на двамата водещи учени на ХХ век Айнщайн и Зомерфелд.

       В есето, озаглавено „Върху метода на теоретичната физика” (1933 г.), Айнщайн набляга върху значението на Галилеевата методология на науката и убедено нарича Галилей „баща на съвременната физика”. Айнщайн има особеното право на такава квалификация, доколкото Галилеевите два принципа - на относителността и на еквивалентността – залягат в основите на създадените от него близо три столетия по-късно специална и обща теория на относителността.

       По подобен начин пише А. Зомерфелд за възможното присъствие на Кеплер в микросвета на атома: „Онова, което Кeплер е писал през 1619 г. в своята творба Mysterium Cosmographicum за мистиката на числата в небесната механика, подхожда също така на днешната атомна динамика” и завършва: „името и делата на Кеплер са също толкова живи днес в микрокосмоса, колкото в макрокосмоса”.

       Прав е бил Хегел, когато е казал, че движението в науката напред е връщане назад към основите.

Ключови думи: Галилей, Кеплер, относителност, инерция, Айнщайн, Зомерфелд, квазикристали, архетип

Литература

  1. The Cambridge Companion to Galileo, ed. P. Machamer, Cambridge Univ. Press, 1998, 306 p. (see, in particular, Wallace pp. 27-52, Machamar pp. 53-79, Hooper pp. 146-174).

  2. J. L. Heilbron, Galileo, Oxford Univ. Press, Oxford 2010, XIV + 524 pages.

  3. И.С. Дмитриев, Упрямый Галилей, Новое лит. обозрение, Москва 2015, 846 с.

  4. Галилео Галилей, Избрани произведения, прев. от итал. С. Тодоров, ред. М. Калинков, Наука и изкуство, София 1984, 557 с.

  5. M. Caspar, Kepler, transl. and ed. C. Doris Hellman, Dover, New York 1993, 441 pages.

  6. W. Pauli, Writings on Physics and Philosophy, ed. by C.P. Enz, K. v. Meyenn, Springer, Berlin 1994; 21. The influence of archetypal ideas on the scientific theories of Kepler, pp. 219-279.

  7. А. Эйнштейн. „О методе теоретической физики”. СНТ т.4, М. 1967 (с. 162).

  8. А. Зоммерфельд.”Значение рентгеновских лучей…”. В: „Пути познания в физике”. М., 1973, (с.86 – 87).

  9. М. Бушев, Б.Давидков. „Квазикристали и още нещо”. В:”Светът на физиката” 1999 г. № 3, (с. 197)

  10. М. Бушев. „Съвременната наука в лоното на питагореизма”. В: „СФ”, 2009 г., № 1, (с. 102).

  11. М. Бушев. „Непознатият Волфганг Паули”. В: „СФ”, 2009 г. , № 3,, (с. 312) .

Начало

Музей по история на физическите науки в България
ИНСТИТУТ ПО ФИЗИКА НА ТВЪРДОТО ТЯЛО "АКАДЕМИК ГЕОРГИ НАДЖАКОВ"
Българска Академия на Науките
бул. Цариградско шосе 72, София 1784
Тел.: +359 (0)2 979 58 31; GSM +359 (0)899 75 05 90
Факс: +359 (0)2 416 93 57
E-mail: gkamish@issp.bas.bg
Skype: physmuseum

Създаден: 26 май 2016 г.
Променен: 14 септември 2016 г.