Димитър Стоянов

 
Начало
Физици
Документи
Уреди
Книги
Фотографии
Изложби
Литература
Симпозиум
Дарители
Връзки
Новини
Филми
Услуги


English



Институт по физика на твърдото тяло


Мемоари



Създаден: 2005
Променен: 19 септември 2013

Член-кореспондент
ДИМИТЪР СТОЯНОВ
(06.10.1935 – 14.01.2002)


Роден: Димитър Цветанов Стоянов е роден в град Пловдив. Рисува добре и изработва предмети от кована мед.

Обучение

Започва да учи архитектура във Висшия строителен институт, но се прехвърля във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Завършва физика през 1959 година. Специализира в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (СССР) от 1963 година. Там защитава кандидатска дисертация през 1968 година и докторска теза "Факторизация и SL (2,R) - симетрия на дуалните амплитуди" на 24 юли 1974 година.

Научни изследвания

Член-кореспондент Димитър Стоянов работи в областта на теоретичната и математическата физика. Той има приноси в конформно-инвариантната квантова теория на полето. Решава релативистката задача за трите тела. Участва в разработването на концепции за кварковата структура на адроните. Пионерски са работите му по изследване на двумерния скаларен модел и модела на Тирринг в теорията на полето и при използване на неунитарни представяния на групата на Лоренц.

Професионален опит

В Българската академия на науките е назначен в секцията по теоретична физика на Физическия институт с атомна научно експериментална база през 1959 година. Избран е за научен сътрудник през 1961 година и за старши научен сътрудник II степен през 1972 година. В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика е старши научен сътрудник I степен от 1982 година. Ръководи проблемна група.

В Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна е включен в групата на академик Боголюбов, а по-късно е началник на сектор (1971-1976).

Преподавателска дейност:

Във Физическия факултет на Софийския университет е избран за доцент на 9 юни 1973 година. Става професор по теоретична физика на 15 юни 1982 година.

Във Висшия педагогически институт в Шумен води основния курс по "математически методи във физиката" от 1976 година в продължение на 10 години.

Във Физическия факултет на Софийския университет чете курсове по "квантова теория на полето" и "теория на групите".

В Нов български университет е един от директорите на магистърската програма по "теоретична и математична физика" от учебната 1994-1995 година.

Експертна дейност:

Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките на 16 юни 1997 година.

Член е на Висшата атестационна комисия от 1985 година. По-късно е заместник-председател на СНС на ВАК за физически науки.

Член е на научния съвет на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика от 1977 година до смъртта си.

Публикации:

Д. Ц. Стоянов, О релятивисткой задаче трех тел, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, P-1777, Дубна (1964) с. 1-15

Г. Десимиров, Д. Стоянов, О построении квазипотенциала для спинорных полей, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, P-1858, Дубна (1964) с. 1-9

Д. Стоянов, В. П. Шелест, О релятивистой задаче трех тел, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, З-2066, Дубна (1965) с. 1-14

Д. Стоянов, Об обединении пространственной и внутренней симметрии элементарных частиц, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р-2443, Дубна (1965) с. 1-12

Д. Ц. Стоянов, Об однозначности решения уравнении для парциальных амплитуд в релятивисткой задаче трех частиц, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-3694, Дубна (1968) с. 1-8

А. Кобушкин, Д. Ц. Стоянов, В. П. Шелест, Об упругом рассеянии адронов в модели квазинезависимых кварков, Академия наук Украинской ССР, Институт теоретической физики, ИТФ-68-75, Киев (1968) с. 1-11

Д. Стоянов, Вопросы релятивисткой теории многих частиц, Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата физико-математических наук, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, 2-3745, Специальность (041 теоретическая и математическая физика), Дубна (1968) с. 1-15

Д. Ц. Стоянов, Не вполне приводимые представления группы SU(2), Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-4193, Дубна (1968) с. 1-23

А. Н. Квинихидзе, Д. Ц. Стоянов, К вопросу о релятивистской задаче трех тел и представлении типа глаубера, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р4-4814, Дубна (1969) с. 1-22

Х. Д. Попов, Д. Ц. Стоянов, О дуальных диаграммах с замкнутой петлей, Сообщения обединенного института ядерных исследовании, Лаборатория Теоретической физики, P2-7219, Дубна (1973) с. 1-16

Димитр Стоянов, Факторизация и SL(2.R) - симетрия дуальных амплитуд, Автореферат диссертации на соискание ученой степени доктора физико-математических наук, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, 2-7292, Специальность 01.04.02 - теоретическая и математическая физика, Дубна (1973) с. 1-8

Г. М. Сотков, Д. Ц. Стоянов, О конформной инвариантности в квантовой электродинамике, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-12857, Дубна (1979) с. 1-15

Д. Ц. Стоянов, Г. М. Сотков, Конформно-инвариантное калибровочное условие в квантовой электродинамике, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-81-665, Дубна (1981) с. 1-11

Д. Ц. Стоянов, Л. К. Хаджииванов, О квантовом тензоре энергии-импульса в модели Тирринга, Объединенный институт ядерных исследовании, Лаборатория теоретической физики, Р2-84-468, Дубна (1984) с. 1-6

Използвана литература:

Член-кор. проф. дфмн Димитър Стоянов (1935 – 2002), Светът на физиката, кн. 1 (2002) с. 81-82

Г. Камишева, Основоположници на теоретичната физика в БАН, Трудове на Балканската конференция на младите учени, 16-18 юни 2005, Пловдив

Начало