Учи физика в Софийски университет (1963 – 1968). Защитава докторска дисертация в областта на физика на слънцето на тема "Изследване на височината, хелиографското разпределение и циклите на активност на слънчевите протуберанси" (1976).
В България създава школа по хелеофизика.
Изследва разпределението и цикличността на слънчевите протуберанси, магнитохидродинамиката на еруптивните явления в слънчевата атмосфера.
В областта на археоастрономията изследва слънчевата символика в различни мегалитни обекти в България.
Патентова метод за нов индиректен индекс на слънчевата активност.
Професионален опит:
Работи в Секцията по астрономия при Българската академия на науките като научен сътрудник (1977).
Хабилитира се (ст.н.с. ІІ ст.) през 1987 г. Избран е за ст.н.с. І ст. през 1996 г. след като защитава дисертация за доктор на науките на тема "Възникване и динамика на активни явления в слънчевата атмосфера" през 1995 г.
Създава и ръководи лаборатория "Слънце" в Института по астрономия (1985).
Работи като директор на Института по астрономия (1993 – 1995) и научен секретар (1996)
Дълги години е бил член на научния съвет на Института по астрономия
Преподавателска дейност:
Едновременно с работата си изследователската си работа в Института по астрономия е асоцииран преподавател по физика на Слънцето в Катедрата по астрономия на Софийския университет (от 1977).
Бил е координатор за България в международни проекти.
Публикации:
Владимир Дерменджиев е автор на няколко книги и над 150 научни публикации.
Използвана литература:
Светът на физиката (2001) кн. 1, с. 56.
Начало
