През април 1986 г. Карл Алекс Мюлер и Йохан Георг Беднорц откриват, че керамика от лантан, барий, мед и кислород (La2-xBaxCuO4) става свръхпроводяща при 35 K. През януари 1987 г. две групи изследователи независимо една от друга декларират, че критичната температура на керамиката YBa2Cu3O7-x (YBCO) съществено превъзхожда температурата на течен азот (77 K). Тези керамики са наименувани високотемпературни свръхпроводници (ВТСП). В България работа по получаване и изследване на високотемпературни свръхпроводящи материали започва почти веднага след откриването на явлението високотемпературна свръхпроводимост през 1986 г. В частност, обемни високотемпературни свръхпроводящи керамични материали бяха изготвени в Института по физика на твърдото тяло БАН, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Института по електроника БАН и др. Тънки слоеве на два високотемпературни свръхпроводящи материала (YBa2Cu3O7-x и Bi2Sr2Ca2C3Ox) бяха изготвени в ИЕ БАН с помощта на магнетронно разпрашване през 1988 г. За по-нататъшното развитие на тематиката “свръхпроводимост” през 1989 г. в Института по електроника БАН беше създадена лаборатория “Свръхпроводимост и криоелектроника”. Статията описва някои от етапите на развитие на изследванията на високотемпературни свръхпроводящи тънки слоеве в лаборатория “Свръхпроводимост и криоелектроника”.

Ключови думи: HTS тънки филми, YBCO, BSCCO, магнетронно разпрашване