Разгледани са корените на теоретичната физика в България, положени във Физико-математическият факултет на Софийския университет през първата половина на ХХ век. Показано е началото на научните изследвания в областите: теоретична метеорология, аналитична механика, балистика, теоретична астрономия, теоретична физикохимия и класическа динамика. Описани са получените нови резултати в областта на балистиката, движението на нехолономни механични системи, кинетична теория за кристалния растеж, кондензационния закон и „реакционната теория”, която разширява третия принцип на Нютон. Направен е анализ на теоретичните специализации в областта на физическите науки в Европейски научни центрове през първата половина на ХХ век.

Ключови думи: теоретична физика, специализации, България